ЕСКИЗ
В тази нощ, по-стерилна дори и от болница,
с този поглед направо си болест, момиче...
Виж: косите ти падат в безреда неволно
и по моето тяло гравюри изсичат.
Но защо пазиш още билет в свойта раница,
влакът тръпно изви тънка шия на лебед
и току се размиха уж ясните граници
между хладния разум и чувството в тебе.
Тук сме само от час. А почти свойто минало
сме загърбили с теб като знаци крайпътни.
Господ трие ли, трие ръцете изстинали ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up