Днес светът е различен - изглежда по-хубав такъв!
Вироглав и усмихнат. И някак дори симпатичен.
Заприлича ми даже на пъпна живителна връв.
Топло синьо парченце в очите на старо момиче.
И за миг оживя. Непокорен и празничен вятър.
Кръшен възел на кръста ми - пламък в разцъфнало цвете.
И сега се завръщаше в мен като циганско лято.
В мил ескиз се превърна небето. И мигом потече.
А до вчера той беше отрязък, на който прилича
всяка улична локва, захлупена с тонове кал.
Днес светът има цвят на поникнали свежи иглики.
Моят свят... И небето е празник, напук оцелял. ...