Ескизи на любовни сънища
Рисувани са птиците в главата ми
и никога не могат да отлитнат.
Те пърхат сред хербария на лятото
и пълнят ирисите ми с молитви.
Загърнах цялата земя във облаци
и с дрипавите ризи на мъглата,
забравени след есенните конници.
О, колко дъждове по теб изплаках!
Не искам да изтлея във очакване.
Насън летя ли, винаги се сепвам.
Когато блъска зимата на прага ми –
е редно да си тръгна. Достолепно.
Тогава ще изригнат мойте феникси –
със писъци, погълнати от пламъка,
и дълго в мен ще откънтява ехото
на срутените замъци от пясък.
Дали ще продължим да се сънуваме,
щом изтъняват от сланата тръните?
Науча ли се да рисувам гълъби –
ще отлетя и няма да се върна.
© Валентина Йотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Влади, Мария, Ганраил, Райне, благодаря ви, приятели
-
Творчеството ти е велико!
-
Както винаги прочетох с удоволствие.
-
Според собствената чувствителност човек е способен на какво ли не. Поздрави, Валя!
-
Благодаря ви, приятели, бъдете
-
Чета те с притаен дъх. Прекрасна поезия с душа!
-
Великолепна образност!...Отново!...
-
Разкош!
-
"Науча ли се да рисувам гълъби –
ще отлетя и няма да се върна."
Научила си се, Гълъбице мила, но не отлитай!...: ) Хубаво е!... -
Аплодирам!
-
Ето това е и философското, и човешкото-лично, и майсторството на автора, чиято реч се лее... Браво!
-
Очарована съм от твоето майсторство, Валя!
-
Радвам се, че прочетох и тук!
-
Вълнуващо и тъжно...🍁🍂🌾
-
Невероятно! Аплодисменти!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
