ЕСКИЗИ НА ПУСТОТАТА
Като перце е нежна тишината.
Въздишам – тя едва потрепва.
Присвих дъждовната си шепа –
да полюлея есенния вятър.
Да го повия във листец от ясен
и акварела му карминен
да смеся със небесносиньо,
когато дойде изгревът – прекрасен.
Художникът прибра платната.
В палитра Божия – душата,
прикътах аромат и багра, ...