Oct 9, 2013, 10:11 AM

Еснаф 

  Poetry » Humour
471 0 3

Затворен плътно в своята килия
оставах сам със своята съдба,
настръхнал в битки за една филия
и окован за свойта Свобода!

Пътеката е строго очертана:
от вкъщи до работното место,
а тук броя мухите по тавана,
колегите си дебна под око...

И в тая ежедневна дандания
заставах  в златната среда.
Създавах връзки. Вдигах тупурдия...
И лъсках свойта лицева страна!

Научих се да лъскам с баданарка,
така достигах свойта висша цел...
За мене бог бе  всяка моя хилядарка,
а идеалите ми Дяволът ги взел!

Изхвърлих всички раншни идеали...
И клетвите на мойте младини.
Със тях не бихме вече преживяли,
дойдоха тука по-различни дни!


1972 г. София

© Христо Славов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??