Етно

Jul 2, 2011, 6:00 PM

Poetry » Civilian

1337 0 24

Тежки са нощите. Изпепелени.
Въздухът - някой го скри.
Рани от думи зеят по мене,
болка до смърт ме души.
Хайки-ветрища писват на двора,
пушекът пада съдран.
Месецът гладни зъби оголи -
чака човешки курбан.
Дето ме любеха - вече ме стрелят.
Злото не искало ум!
Чедо! - приплакват мама и леля -
Дай да ти леем куршум! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Етно

Want to read more?

Random works