Ето как те забравих. Но не питай защоднес се смеят очите ми в щастливо гнездо! Спомен жив си за мене, но недей си мисли,че отделям си време за теб да роня сълзи! Аз отдавна изплаках мойте сини очи,че дори съм забравила колко много боли! И от сутрин до вечер с приятели верниаз изплаквах душата си от лъжите безверни! Ето как те забравих. А човекът до менздраво рамо подава всеки ден. Всеки ден...!