Ето на! Защо ли, а?

И ето на!
В деня днешен - безропотно отново пъпля тук!
Ей така на раменете си понесъл скуката.
Семки чопля в пликче - мислейки почти на глас:
„Защо ли толкоз време се отдавах в института на науката!?
Защо не кривнах аз за месец, ден? Или поне за час?!
Защо ли още нещо лудо, весело не сторих?!
Защо в студентските купони вечно бях на пас!?
Че и после веднага в таз провинция отново се зарових?
Защо ли - а?“ 


Rygit