И ето те! Най-после истински!
От кръв и плът, не от мечти...
Не си героят в мойте стихове,
А истински си, жив си ти!
През нощите на самота, прекарани
Далеч от теб, от твоите очи,
Ти същият си, както в мойте залези
И мойте изгреви... Ела, седни!
И ето те, седни да отпочинеш,
Аз зная, че си вече уморен
Ти търсеше очите ми навсякъде,
А те били са вечно в теб! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up