Там, близо до водата,
седя на малка пейка,
гледайки реката,
с очи невиждащи,
раздрани от кървави лъчи.
Онова слънце, което
кара сърцето да е рана.
С невзрачни, празни, дълбоки
очи –
като бездната на Ада.
Любима кула изградих,
с обич, топлина и зов. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up