Шушне вятърът, устни издул
и над облака свирят цигулки,
тънки рокли от хладна мъгла
си навличат звезди – като булки.
Сякаш дюли в старинен бюфет,
бляскат златно очите ми в мрака,
дишам трудно, небето гори.
Днес съм лоша. Защо да те чакам?
И светулките май са нещастни сега,
със угаснали жълти фенери
никой не може във тази мъгла,
път за крилете ми да намери. ...