Продължение
Как времето забавя ход,
как дълги стават тези дни,
щом търсиш и не виждаш брод,
и в теб е празно, и боли.
Добре, че Слънцето не знае,
макар да е приятел верен,
не го товари, не роптае,
че животът й е черен.
Навярно с всеки е така,
слана сърцето щом слани,
садим изкуствени цветя ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up