Продължение
Нощта примряла, безутешна,
навярно спомен възкреси,
Слънцето едва посрещна
с изцъклени от плач очи.
И стана изгревът червен,
а светлината му - купешка,
потъна времето - от ден
в на залеза тъгата тежка.
Дали сте били с участ съща -
едно прекършено дърво?
О-о, времето... живот не връща. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up