В тъмнина и мрак обвити са телата.
Макар безброй светлини да блещукат в нощта.
И с музиката и греха завихря се душата,
с вериги прикована към своята
съдба.
Дим и пепел, прожектори и цветове безброй.
Гореща кръв сякаш от любов отровена.
В ураган от страст се губя, далеч от зимния покой.
От ритъма и вихъра съм аз поробена.
Любов и нежност, устни с цвят на вино отлежало
сякаш сливат се в едно.
Не виждам нищо, светът е тъмно огледало - ...