Нося ви отдалече вест от цар във малко село,
поетична реч на просяк - рицар в друго време,
нося с мен папирус, ни меч, ни щит, или багета,
рея се по земя и въздух и свободен съм по пътьом.
Нося мъничко съдба, нося вам аз малко пролет,
ще посея зрънце живинка и не желая ничии роля,
приемете все кат дар, като израз на господна воля,
изпратете ме не с цветя, а прочетете божието слово!
© Слав Петров All rights reserved.