Евхаристия
Мечтите ще натиря във килер.
Косите си ще стегна в строга плитка.
Душата си ще скрия под чембер,
ще хвърля в огън бялата си китка.
Ще мина деветте земи пешком
(през сура есен, кал и звездопади).
Оставих свидна челяд, род и дом.
Криле съших. Научих се да падам...
Посока имам — с птиците на юг.
(И те кат' мене гонят все химери!)
Скинията е моят храм, а тук —
в сърцето си — и сили ще намеря,
да нося в шепи вино и вода,
кило надежда, хляб и три жълтици.
За да откупя своята вина...
Пред теб небе,
останало без птици.
© Дениса Деливерска All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Страхотна поанта! Разходката ми днес като читател в твоята поетична страничка ме прави истински щастлива, Дени!
-
"И те кат' мене гонят все химери" На мен точно това ми прозвуча не на място, но си е лично решение на автора. Обаждам се, понеже ми хареса. Небето без птици ми навява мисъл за липса на всякаква надежда...
-
Посока имам — с птиците на юг.
(И те кат' мене гонят все химери!)
Прекрасен стих! Поздрави!
-
Много добро!
-
Горчиво е... Заключени мечти.
И птици дето няма да се върнат.
И някой, който чака да прости
летежът като липсваща прегръдка... -
Хареса ми!
-
За да откупя своята вина...
Пред теб небе,
останало без птици.
Прекрасен стих! -
Добро е! Поздрав!
-
Благодаря!
-
Браво!*
-
Добро!
-
Чудно си го написала. Постройка и смисъл си ги събрала. Искрени поздрави.
-
Строга,чиста,отдадена и пламенна - в причастието...
Поздравления за този стих! -
Браво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
