Убивам времето за кой ли път.
За кой ли път стрелките се пресичат.
Часовникът е онзи тежък кръст...
от който, знам, минутите се стичат.
А времето кърви с прозрачна кръв,
секундите се ронят в дребен пясък...
изпитвам болката да бъда стръв
на дълги часове с безмълвен крясък.
Убивам... не изпитвам капка жал.
Не искам спомените ми да пази –
онези с гроб, убийствена печал
и няколкото лицемерни фрази. ...