Jun 21, 2009, 10:47 PM

Евита е Живот! 

  Poetry » Odys and poems
583 0 1
Родена си в далечна Аржентина,
с небе от мрак и мъка натежало,
но вярна до смъртта на своята родина,
сърцето в тебе как ли е туптяло?
Че да се бори със срама, глада и злобата
не всеки в този свят мечтае,
но що са щастието и доброто, любовта,
щом следва примера ти, ще узнае.
Днес с теб делят ни времена, пространства,
но грейнала сред мрака отвъд юга,
звездата ти в лазура розов странства,
гласът ти с птиците и вятъра пристига. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Златко Тошков All rights reserved.

Random works
: ??:??