Родена си в далечна Аржентина,

с небе от мрак и мъка натежало,

но вярна до смъртта на своята родина,

сърцето в тебе как ли е туптяло?

Че да се бори със срама, глада и злобата

не всеки в този свят мечтае,

но що са щастието и доброто, любовта,

щом следва примера ти, ще узнае.

Днес с теб делят ни времена, пространства,

но грейнала сред мрака отвъд юга,

звездата ти в лазура розов странства,

гласът ти с птиците и вятъра пристига.

Косите ти искрят във летните жита,

ръцете ти блестят във всяка добрина,

събрала в себе си могъща красота,

пожертва се за слънчевата светлина.

Сълзица в себе си без глас отроних,

ти нежно ме прегърна в свойта гръд,

живота ти изстрадан днес си спомних -

победна ти оставаш и след свойта смърт!