lorsa (Лора Димитрова)
96 385
Aug 29, 2014, 7:45 AM

EX-кремент 

  Poetry » Love
973 0 7

Тази снимка

срина кучката във мене.
Стана котка - с всички калпави животи,
дето хич не стават вече за живеене.
… то шест от седемте не проработиха…
Защото смачка ги с петте си пръста,
защото сдъвка ги с уста на блудник!
Защото пъхна в раницата кръста,
да си го нося ей така - присъдно.
Тази снимка

ме настръхва по гръбнака -
той ме питаше защо не го желая;
той се чудеше дали не съм прецакана
по всичките настройки без да зная…
Ала аз си знам какво ми е след тебе –
съвестта ми мяука, драска и фучи!
Тази снимка

крие отговор за НЕГО.
… той до теб е. Той не знае, че си ТИ.
И сега си свалям раницата бавно,
вадя кръста. (И каишка за бълхи.)
И гърбът ми е свободен – за да падна.
… той до теб е. Той не знае, че си ТИ.
Той не знае, че съм мъркала в ръцете ти,
че някак… козината ми смени!
Нито после, че изхвърли ме, проклетнико!
… до теб е. Той не знае, че си ТИ.
Тази снимка

срина кучката във мене,
станах котка. И съм пълна със бълхи.
И боли ме, и сърби ме до кървене!
… само ти така НЕ СЕ и промени.
Аз съм котка. Той – наивник. Много важно!
Аз съм пас. Той - снимащ с фотоапарат.
Как да разбереш какво си ТИ обаче?
Виж го сам!

Пъхни главата си отзад.

© Лора Димитрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??