Apr 26, 2008, 6:44 PM

Exit 

  Poetry » Love
909 0 11
Валеше,
когато те свалях от кръста.
Ръцете ми - в кал,
лицето - в сълзи,
и тялото
влякох с премръзнали пръсти...
Валеше тогава,
и още вали...
Измих те със миро,
с коси подсуших те,
загърнах те
целия в снежен саван...
Приседнах и чакам,
дори и не питам...
Дали ще възкръснеш от мъртъв?
Не знам.

© Радост Даскалова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??