Езерото с лилиите
Не храни вече никой златни рибки.
И в езерото няма, няма лилии.
Наоколо деца отново припкат,
ала до него никога не спират...
Отидоха си рибките нанякъде
и лилиите жалостно посърнаха...
Върбите стари тихичко заплакаха...
И времето отказа да се върне...
Не храни вече никой рибки златни
във езерото - езерото с лилии...
Самотен старец седна там за кратко,
за да си върне спомените мили...
Но във водата – мъртва, непрогледна,
така и нищо не успя да види...
Паричка хвърли – като за последно.
И после бавно, бавно си отиде...
Септември 2010
© Георги Ванчев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Жалко е, когато запустее нещо красиво...
-
Хубав стих!
-
Много ми хареса!
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
