ВТ (Вили Тодоров)
620 2657
Oct 8, 2015, 11:56 PM

Езичница 

  Poetry » Other
380 0 2

 

На скала една езичница стои

ръцете си протегнала нагоре.

Към богове отправя ли хвалби

или за обич някому се моли?

 

В транс ли ще танцува със звездите

някъде сред облачни къдели?

Види ли я някой – той разбира,

че за нея секундите са спрели.  

 

По природа не е сърцедарител,

тя по-скоро е сърцевладетел.

Това не се купува с пари,

а от бога странна добродетел.

 

Боговете, казват, са различни.

Приемат ни с пренебрежение,

Към мъките човешки безразлични

и за нея те не са спасение.

 

С царствен жест на ореада,

потъва под мистично наметало.

Лодка с погребална клада

се оглежда в рицарско забрало.

 

Но мистичното е и прозрачно,

не скрива езическата същност.

Някои разбират го прекрасно,

другите го проумяват мъчно.

  

© Вили Тодоров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Обикновено посвещението се поставя след заглавието, каквото и да е то. Аз обичам всеки, който не се подчинява на общоприетите, стадните правила и затова реших да напиша горните редове. Колкото до това, дали си езичница в какъвто и да е смисъл, касае само теб.
  • Благодаря за отбиването тук! Аз не видях някакво посвещение, а доколкото зная ти си вярваща в нещо, а езичниците вярват в много неща, неприемливи за обикновените човешки същества!
Random works
: ??:??