Всичко започна с две имена
и с два въпроса.
Стените попиха на думите същността
и се разхождаха вълнения боси.
Ръката ми намери твоята длан -
чертаехме си време и пространство.
Нощта отхапа болката ми на жена,
в зениците ти пламък от свещта порасна.
И стана чудо. Белег от небе
с две думи върху нас се спусна.
Ний знаехме, от Вечността не се краде -
дори прашинката, полепнала по устните.