Стъпвам тихо по стопяващите се следи на лятото.
Като пясъчна буря отивам си аз.
Самотен е плажът и матово златото,
а устните пеят песен за нас.
Нима безвъзвратно отива си всичко?
Нима авантюра за тебе аз бях
и лилии водни цъфтяха за нищо,
и напразно аз нощем в листата им спях...
Напразно ли в шепи събирах сълзите си,
напразни молитви ли за тебе шептях?
Напразно ли крих звездите в очите си,
щом можех да бъда сред тях...?