часовникът неуморно тиктака
времето неспирно върви
влакът и той трака трака
и отнася нашите души

осъзнаваме че е вече късно
но какво да направим сега
минутата е вече къса
да спрем нашата съдба

остаряваме безпределно
побеляват нашите коси
дошло е време пределно
но няма да се предадем без борби

ще създаваме магии
ще пишем чудеса
в колелата пръчка ще забием 
и ще учим нови неща

ще станем космонавти
ДНК ще претворим
със приятелите стари
младостта ще си спомним

и щастливо ще живеем
на пук на неволята и без тъга  
ще пием и ще пеем
и ще любим точно ей така