Не давай на зениците покой,

когато гледаш в мен. 

Във нас.

Свенливо. 

Светът е наш. 

Светът е твой и мой, 

облечен в графика. 

Облечен във мастило. 

А всеки цветен миг 

превръща се в морето, 

в което всяка цветна обич е

последна, 

когато синеоко те погледна,

аз знам, че си вълнáта на 

сърцето

ми.

Не давай на кафявите очи, 

поглеждайки ме

тихо да затворят 

и полъха, и вятъра в

душите ни. 

Поглеждай ме със тях

свенливо, Обич...

И ме прегръщай с цветове. 

С любов. 

С мастило.

Не давай на зениците ти

да се свият. 

Защото любовта е

във

сълзите им... 

И моля те,

помни ме...

Не заспивай.

Силвена Иванова