От сгъстените паузи на тишината
до непредвидени простори –
оживява песен недопята,
която мълком ми говори.
И аз стоя пред нея захласнат,
като пред сакрална икона;
и тя ми шепне с устни прекрасни,
че любовта ми тиха ще запомни.
Тогава в мен изгрява вездесъща,
красивата идея, че обичам!
Любовта е за всеки: къща.
Кой може от любов да се отрича?