Dendu89 (Деница Гарелова)
724 9776
Feb 21, 2021, 1:24 PM  

НЕлюбовно стихотворение 

  Poetry » Love
1597 11 30

По дяволите бурите. И теб.

И всеки път, когато се провалях –

опитвайки да паля огън в лед,

да вярвам, любовта ,че побеждава.

Каква победа? Тя не е една

игра на покер, че да я научиш.

С любов не се излиза на война.

Любим човек не значи вярно куче.

И любовта не може да е коз,

не е Асо. Спасение не носи.

Не е сентенция. Не е въпрос.

Не се печели, нито пък се проси.

По дяволите мен, че вярвах в теб!

По дяволите думите лъжовни,

че любовта е вярност и обет,

че без любов, човекът е животно.

Не се измерва времето в стрелки

въртящи часовете безлюбовни.

По дяволите златните халки,

когато вечността е невъзможна.

 

 

 

© Деница Гарелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, Мите. Ти си талант!
  • "Не се измерва времето в стрелки
    въртящи часовете безлюбовни.
    По дяволите златните халки,
    когато вечността е невъзможна."

    Дени, превръщаш се в мой любим автор! Поздравления! Благодаря за творбата
  • Нищо, нищо. Дреме ти. Аз ще се изкажа, ако ми се изказва, ама ти не ме слушай. Айде, оставям те, да не ти секне музата. Иначе съм сигурна, че не ние убиваме времето, а то нас, ама стига философии. Творѝ, че да има от кой да се учим.
  • Добре, Ив. Ти си интересен тип, вървиш наляво-надясно, говориш, говориш, ама не искаш да те слушат. И защо тогава изобщо говориш? Сравняваш, убиваш време, броиш сърца. Не е зле. Ти си знаеш.
  • Баш гневна е моята героиня. Гневна философка :D
  • Ха! Гняв!?!? Аз го възприех по-скоро, като добре осмислена философия.
  • Ив, разбира се, че ако тръгна да се сравнявам с някого ще съм неуспешна, защото аз не опитвам да наподобявам никого. Не виждам арогантност и мекота в себе си и своята лирическа и не ги изразявам. Аз искам да изразя гняв и пращане по дяволите на всичко. Благодаря, че ме оценяваш, сравнявайки ме с други и пращайки ме да се уча от хора с различна емоционалност. Това ми е достатъчно, за да реша да се възползвам или не. Абсурдно е да бъда арогантна, просто защото не умея. Аз пиша като себе си. И в тоя ред на мисли, на мен не ми изглежда нелюбовно фалшиво.
    Ирен, точно това има предвид. Ние сме различни, и не разбирам кое му е интересното ако всички се изразяваме така както някой друг автор с коренно различна емоционалност. Ясно е, че мнооогоо обичам да чета Ирина и винаги ми оправя настроението. Обичам да я чета, защото е различна от мен!
    Наде, благодаря ти. Я да си добавим стиховете в любими е сега!
  • Чета и се смея. Веднъж, без да искам (нали съм кьорчо), сложих мой стих в любими. Едва се оправих с това да го махна от там. Ивайло някой го е излъгал, че една глупост, повторена 1000 пъти става истина. Пишем, каквото чувстваме и както можем, затова сме тук. Пишете, мили мои, няма време! Другото е преливане - от пусто, в празно.
  • Прочетох още 5 пъти това стихотворение, но не ми се стори фалшиво. Да се сравняват автори ми се струва дори невъзможно. Ако са еднакви - няма да е интересно. За никой няма да е изненада, че харесвам как пише Ирина (харесвам и Дени) , но колката и да се вглеждам в писането и, няма как дори мъничко да си приличаме. Или бъркам?
    А това за добавянето в "любими" сега го разбрах. Лелеелеее че съм била глупава значииии
  • stormwatch (Христо Ангелов) - аз си слагам, щото заглавия не помня, но ако си търся нещо да си препрочета или нечий коментар, по-бързо си ги откривам.
  • А-ха, Дени, пробвай и ти. Ако ни съ получи-шъ пишим специален месаж (ъъъ, да ни съ бърка с "масаж" :D ) на Админ да въведе такава функция . Изглежда ми свястно момче- мисля, чи няма да има нищо против ...
  • Христо, чакай и аз ще хвана да си ги добавя!
  • Аз пък чак сега разбирам, чи можело човек да слага собствените си произведения в "Любими". Не знаех, честно, ей сега шъ го изпробвам :D ... Дет' са вика- сичките си творби шъ ги наслагам в "Любими" (даже по два пъти )...
    П.П. А, то ни знам дъл' шъ можи по два пъти. Нищо, де- шъ ги извадя от "Любими" и после пак шъ ги сложа там :D ...
  • Пепи, Красе, много ми е приятно, че сте се спрели тук и ви е харесало.
    Иринче, не те хваля, нито се уча от теб. Ти не си автор, който може по някакъв начин да се имитира. Ако някой тръгне да се учи от теб, ще напише пълна глупост. Само ти можеш твоето творчество и наистина ти се получава!
    Аз съм твърде различен темперамент, ако се уча от теб ще излезе някаква ужасна твоя версия.
    Ив, чувствай се свободен да изразиш мнението си най-откровено за стиховете ми. За мен е важно какво мислят другите автори. Ако не беше-щях да си пиша сама. Можеш да си спестиш мнението за мен, това не е фейсбук, не споделям личния си живот и не ме интересува какво мислят хората за мен.
    Да наречеш нещо, написано с труд "Пълен провал", да напишеш един куп неща за сайта, обаче да не се обосновеш е чиста провокация. Освен това, нямало да ми стане приятно от истината... Щото от "пълен провал" направо се разтопих. Така, че чувствай се свободен да не харесваш стиха и да кажеш защо

    Добро утро
  • Вие двамата сте много забавни. Съвсем добронамерено го казвам. Иво провокира, естествено, а ти нормално си излизаш от ситуацията. Случват се тези неща. От мен няма какво да се научи, всеки го знае. На един ред слагам по 12 срички, на друг по 3. Тръгвам в анапест и свършвам в осемсричен амфибрахий. Позволявам си да казвам на бъдещи поетични величия, че не са ми понятни. Като държание съм хулиган, а като съдържание....няма да обдъждам дори 😊 И, ако на входа на сайтовете, в които пиша можеха да се монтират някакви предупредителни надписи, един от тях със сигурност щеше да е:
    "Това е Ирина. Дори не знаем защо я търпим. Не бъдете като Ирина" 😊
    Добро утро и усмивки от мен 🌞
  • Влюбваме се в ореоли от очаквания, планове, надежди, а се разочароваме о хора и най-вече от разочарованията от ореолът, който сами поставяме.
    Силно емоционално гневно, като изригнал вулкан! Поздравления!
  • Той че е животно, животно е, обаче от кой зоопарк са го пуснали не е ясно ... така е, някои животни с мълчанието си казват повече, отколкото човекът. Дадено му е да говори, а той много често с говоренето си, с "думите лъжовни" не казва нищо... Всяка линия в стихотворението носи собствено начало и затова ми хареса, Дени. Носи земност и твоя дух.
  • Ив, мисля, че аз възприемам критика и колегите критици биха могли да потвърдят мноооогоооо, многоооо промени в мои стихове по техни препоръки. Но това, че не разбирам твоята не ме прави човек, който не приема критика. Разбира се, запазвам си правото да харесвам и не харесвам предложения. Все пак аз съм авторът. Обясних ти и това, което не разбрах, ама никакъв отговор не ми даде и така.
    Благодаря все пак.

    Дани, благодаря!
  • Много силно, Дени! Поздравления!
  • Безжичен, старая се, но все някъде бъркам с бройките. Още ми е трудно. Благодаря ти.
  • Интересни мисли, изразени красиво поетично. Ако и формалната структура ( първият стих с 10 срички, а втория с 11) беше спазена, щеше да'е още по-интересно, защото е много трудно с думите в нашия прекрасен език. Но и така много ми харесва.
  • Благодаря на всички, включили се тук
    Не разбирам на Ив критиката, казвала съм го вече. И понеже не я разбирам, не мога да се възползвам от нея. Ето например тук не разбрах стихът ли е пълен провал, лиреската или аз–авторът?
    Не искам да ида при Ирина да се уча, не защото не харесвам Ирина, а защото сме различни. Чета я с голямо удоволствие, но се старая да съм най-добрата версия на себе си. Не на Иринка.

    Радвам се, че стихът е харесал на повечето от вас и ви е докоснал. Приятен неделен следобед!
  • Много е хубаво, стихотворението, Дени Нормално е да докосне едни, а други - не.
    Всеки си има свое светоусещане и своя аура. Не възприемам грубото отношение. Нито имам желание или време да му правя психоанализа. Всеки луд с номера си, нали!
  • Пълен провал са опитите ти за оригиналничене, Ивайло. Всеки творец има свой разпознаваем стил. Друго си е да "плеснеш" нещо - ни в клин, ни в ръкав.
  • Тъкмо щях да кажа много хубаво и виждам Ивайло да те праща на обучение

    На мен, обаче ми хареса и направо ще кажа защо. Нещо от мен припознах тук. То и затова чувстваме някои творби близки, други не толкова.
  • НЕлюбовно ли? Та то си крещи от любов!
    Прекрасно е!
  • Толкова любовни трели
    си изстрелила в тази стих,
    че кой би повярвал на
    заглавието! Прекрасно е!
    Днес, определено, има страхотни произведения в сайта.
  • Страхотен финал...и целият стих!
    Прекрасно пишеш, Дени!
  • Това си е точно гнева на влюбена жена! Но иначе - силно, отрезвяващо, като студен душ и... прекрасно!
  • НЕлюбовно, друг път. Като в един стар руски виц. Любовта отива по дяволите, а ти - бааавничко, след нея.
Random works
: ??:??