Jan 20, 2009, 5:18 PM  

Фадо за малка гара 

  Poetry » Other
737 0 16

Вали.

И е изнервен вятърът.

Отръсква като мокро куче водни капки.

Просвирва в жиците

и сякаш е

последният ми заминаващ без посока влак.

Ще си отиде както другите.

Нали съм само малка гара с мътни лампи?

По керемидите ми, бурите,

една след друга,

слагат своя щампа.

 

А вечерта на прага ми седи.

Все тръгва си от мен

и все не си отива.

Повлича виолетови коси,

и длани просещи протяга боязливо.

Не мога милостиня да й дам.

По-просяк съм от нея

и не се залъгвам.

След всеки дъжд,

след вятъра- номад,

замръквам все по-рухнала на своя ъгъл..

 

Радост Даскалова

© Радост Даскалова All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??