Mar 15, 2009, 1:17 AM
Факт-Признание
Когато думите не стигат,
за да нарисуват себе си,
а ползват все клишета.
Когато спомените се изтриват,
особено красивите в нерадостните
пориви на битието.
Когато всяка глътка въздух
се ражда с мисълта, че е
поредна, а драмата препуска
неистово последна.
Когато истините са безкрайно
неусетни пред устремите
за победа... когато и където
ще сме други...
Ще се покориме на сюжета!
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
КОгато... бунтарите ценят обществения ред
-
Браво, силни са словата ти!
-
когато изглежда, че няма надежда, че всичко е свършено вече...
-
"Когато истините са безкрайно неусетни..." - Здравей, Светле! Отново преливаш от емоция и мъдрост! Поздрави! Благодаря за отзива!
-
Когато думите не стигат, време е за действие. Харесах стиха ти! Поздрави! И прегръдка!
-
Интересна гледна точка!
Харесах! -
Веси, НЕВЕРОЯТНА си! Прегръщам те!
-
нещата от живота...съдбата ...и след това...
много ми хареса, мила Светлана. -
Както винаги - прекрасно!!! Царица си на емоционалните, с дълбок смисъл неща, казани лаконично и точно! Поздравления!!!
-
Ако можехме този сюжет сами да го сътворяваме, с удоволствие ще му се покоряваме!
Поздрав за философията в стиха! -
Благодаря ви!
-
сюжет за един живот....!
поздравления!!! -
Не се рисуваме - от страх, че ще сме различни,
красивото трием от сходство с ближния,
глътка въздух за себичност,
след победата сме други - и по визия и по алхимия!(щастливи)
Сюжета сме самите ние - декор - емоция!
Удоволствие си!Прегръдки! -
Покорни непокорници... Силен стих, много ми хареса! Поздрави, мила!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
