Думите ти в празното до болка пълнолуние
при мен се връщат с виковете на стените
от ехото на моето безумие,
родено от нестихващата жажда на очите ми.
Да бъдат искрени, когато те обичат,
а не фалшиви, както ти поиска ,
да бягат, не, към теб да се затичат,
повяхнали да спират да отричат, че те искат.
Сърцето ми присъда да получи,
като престъпник, нарушил забрани,
ще блъска в мене сякаш със юмруци,
забравило за думи обещани. ...