Уморих се себе си да лъжа
и на хората да казвам все, че съм добре....
уморих се, скъпа да живея във заблуда
и да мамя даже майка ми, че всичко е наред!

Една любов сърцето ми разкъсва,
а аз се правя на щастлив и си мълча....
на лицето със фалшивата усмивка
те успокоявам, че нямаш никаква вина!

Дали себе си аз заблуждавам?
че искам да те мразя, а не мога....
или просто искам да си мисля,
че за такива като мен любовта не съществува.....

Не ми отива да се правя на щастлив,
тази игра не ми се получава....
и ако наистина живота е красив,
как да скрия фалшивата усмивка?

Калоян Калинов