Писна ми от фалшивите думи човешки и критики безконечни на човека погубен от грях и илюзии тежки и грешни.
Думи изречени с гняв и със злоба без миг на честност и вярност, без любов и благодарност към Бога.
Изричани душевно към другите, непремерено празни.
Думи без смисъл и мисъл на леко мислещи и заспали в дрямка от смени на хора.
Думи редени като камъни всеки със свой собствен смисъл.
Смисъл окаян от следи на бури, завихряни тежки...
от пчели сладки, но крехки...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up