Feb 10, 2012, 7:46 PM

Фантом 

  Poetry » Phylosophy
1857 0 11

Из живота ми скита фантом.

Виждам сянката му зад ъглите.

Мойте мисли избрал е за дом,

тишина, самота - реквизитът.

 

Все го търся къде се е скрил,

всички лавици прах е защипал.

Спи светът, изтрезнял от мечти,

в звук от сакс вятър хлипа пресипнало...

 

Плът от сянка е. Изпосталял.

Преживява на фотосинтеза -

с лъч от две очи във огледалото

и сълза, от смеха им извезана...

 

Знам, за другите е непознат.

Само с пулс на сърцето е видим.

Аз съм кръглият му циферблат,

той - стрелките за време. И... движим.

 

 

 

© Гергана Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??