Фас

Една изгоряла цигара съм аз ,
в пепелник черен самотен фас.
Последен дъх, последна искра,
после горчивата истина за смъртта.

Дори и пепел от мене не остана
и завесата от черният ми дим избледнява.
А тялото ми, дори смачкано на две
и то вече пречи, и някой келнера зове.
След секунди в кофа за боклук или пещ,
ще се намеря като ненужна, изоряла вещ.

Поредната цигара се запалва,
бъдещ непотребен, ненужен фас,
следват още един, два... десет идва
и те с мен самотни стоят сега,
а там на масата поредният "избран"
като въздух нужен дими,

но и него го сполетя същата съдба,
перфектно ролята на живота си изигра,
тялото му безмилостно почти цялото изгоря,
никотинът, тъй им нужен, в него вече няма,
време е за животоподдържащата смяна.

И така живота си безмилостно върви
в безспирен омагьосан кръговрат се върти,
а никотинът никога им не стига
и още една жертва от този свят си отива.

От краткия живот наш ще остане само един ненужен фас!