художника (Веселин Христов)
184 1345
Oct 4, 2019, 12:30 AM

Фаталната жена - 2 

  Poetry » Humour
722 0 6

Фаталната Жена-2

 

На път към село тъговит

и прашен си вървя по друма,

съгледах дирник бял на вид,

за миг изгубих ума-дума.

 

Плюх във пазва и през рамо,

ама че късмет това,

във шубрака се навела,

млада, убава мома.

 

Прокашлях се съвсем дискретно,

а ду́пето лъщи – не спира,

колене, кат`  водомери,

от фустаня и́ прозират.

 

Чу ме тя и ме погледна,

с очи дълбоки кат` геран,

а гърди и́ напращели,

като необран  бостан.

 

Устни сочни и греховни,

с езиче, скрито като в мида,

що ми трябваше в града,

за стопанка да отида.

 

-Ха сполай ти млада моме!

Засилих се да я прегърна,

а тя невинно се усмихна

и щях замалко да повърна.

 

Зъ́би като на катър,

криви, жълти и прогнили,

сякаш червеи  гнездо

в устата и са свили .

 

И си рекох аз тогаз,

я у село да се върна,

че колко повече подбирам,

все таквизи  ще намирам.

 

Авт. Весо: 3.10.2019г.

© Веселин Христов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??