Защо ти е жена, щом имаш дванадесет капризни фукли. Нима ти трябвам, не ти ли стигат тези твои горди кукли? Безжизнени марионетки, отвън – дърво, отвътре – кухи. Лицата – съвършени, очите им – безжизнени и сухи. Усмивките – замръзнали в последен стон, с последния каприз, излишен знак за алчността, върви в комплект с ненужния чеиз. Последна преброена, белязана със номера тринайсет, единствената, с прикачени, изтъркани конци, аз май съм. Обречена съм аз да бъда фаталната марионетка и благословена да обърквам всяка твоя царска сметка.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up