Седемнадесет мига взривиха света,

ехидната хитрост постави леда,

седемнадесет гряха окачват бесило,

за тези без съвест няма кандило.

Седемнадесет стъпки към пропаст без дъно,

светът ще потъва във кърви разпънат,

седемнадесет мига и болният дух

зловещ изпълзява от стъклен пазач.

Седемнайсет минути и мъртви тела

ще покрият полета изтръпнали, неми,

свирепи дела

ще косят със косата във кървава баня,

седемнайсет секунди и цял океан

ще клокочи владян от човешка пираня!

Седемнадесет мига и семената политат

нагоре далеч от безплодната пръст.

Седемнадесет плитки лъжи ще ни радват

и после в ковчега за мъртвата сватба,

Седемнадесет опита с нови капани,

наивници пак и пак ще се хванат,

седемнадесет хиляди схеми и сметки

и вълни от прогнози ще лижат подметки,

седемнадесет пъти загубена памет

ще хвърлят човека във нови измами,

седемнадесет точки в късната доба –

Земята ще види свойта прокоба!

Седемнайсет побъркани свят ще обърнат,

в костница земя и море да превърнат,

седемнайсет лукави,престъпни прегръдки

след тях смъртта няма да прави отстъпки!

Седемнайсет милиона нови „легални”,

Европа отдавна е болнична спалня,

седемнадесет хиляди хищни милиарда

погубват Земята в злокачествен гърч,

на воля вятър ще брули със смъртния смърч!

Седемнайсет милиона потоци от кал

пълнят тресавище

и в него затъва окаяна жал,

седемнайсет лопати във гроба

и светът ще закрачи към новата проба.

Седемнадесет мига- надвесена хала

във жупел ще хвърли планетата цяла,

седемнадесет кръга на ада

очакват неразума с черна награда!

Седемнайсет милиона стотици сълзи

умиват ли смелост, която пълзи?!

Милиони молби ще спасят ли света

вървял неразумно, без своя мечта?

Седемнадесет мига и птицата бяла

може да е далеч отлетяла,

седемнайсет милиона молитви накрая

ще пратят ли всички милиарди във рая?!

Седемнадесет свещи от праведни в храма

човечество ще зоват за „Осанна!”

Седемнадесет с кръстния знак на ръката

могат със чудо да явят чудесата!

Седемнадесет разума могат да спрат

безумието на железния прът,

седемнадесет мига в човешката пролет

човекът след тях е готов в своя полет.

Седемнадесет рожби със мисия нова

ще стелят килима на шир без окови,

седемнадесет стъпки над калната стълба,

калта ще умият,

а множество проснато слава ще слави

и минало страшно не ще да забрави

във правия и единствено верния път!

Кристалът ще властва

в кристални води,

нови сърца ще туптят

за идващи нови лъчи,

човек ще нараства

със здравата стъпка,

с надеждата своя свят да реди!

гр. София, 29.11.2015г.