За теб докрай разтворих
сърцето - стрък ухаещ.
На айсберг се престори -
навярно се изплаши...
Горях на бавна клада
и мятах се в безумство...
С усилие сподавях
изригналите чувства.
Сега съм по-студена
от камъка насреща.
Но нещо в мене стене
отново да те срещна...
© Вилдан Сефер All rights reserved.