lorsa (Лора Димитрова)
96 385
Nov 22, 2013, 6:55 PM

Фаза "Нула" 

  Poetry » Love
1503 0 22

Създала съм ти грешно впечатление,

че влажният ми поглед значи страст.

В момента плувам в егово безтемие

на мъжкозажаднялото ми „Аз”.

Грешиш, защото съм във фаза „нула” –

противна плоскост, по която пъпля.

И работата уж като фасула

е лесна… Но ми е и адски тъпа.

Не си е работа във фаза „НИЩО”:

да нямам никой. В минало и в бъдеще.

А пък на мен така ми се обича!!!

Така ми е перверзно и вселюбещо!!!

Боли, защото ми е нек’во-никакво.

(Такова, 'дето го боли и „фара”.)

Когато съм такава – нечувствителна –

тогава най-сърби ме под хастара,

защото тази липса на присъствие

в леглото ми; в сърцето; в телефоните;

разбърква хормоналната ми същност и

мухите ми превръщат се на слонове!

Така е. Мразя, МРАЗЯ фаза „нула” –

да нямам за кого да плача мислено!

(Сама съм се омòтала в пашкула

на вечното „ту иска–ту не иска” - не!)

Къде е любовта?!

Къде е онзи,

с когото да ми пасне и… размерът?!

... изгубих отговора на въпроса.

Теле под вола пак ще си намеря

и него ще го сложа до фасула ми,

до слоновете и до празнотата.

Звучи ми утопично „да се влюбя”, но

в главата ми… нагоре съм с краката!

Така че - подмини, ако ме видиш

със влажен поглед, а корема – свит.

 

… изпод лъжичката като ме свие,

отдавна не е обич.

А гастрит.

© Лора Димитрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??