Завит през глава
все едно, ме няма.
Както в детска игра
тя ме търси, не спира.
В тъмнината,
разширяват се зениците.
Изкривява се устата,
хващат гърло спомените.
Завит през глава,
както в детска игра.
Тя ме търси, не спира
...окаляна до бяло в грях.
© Станислав Русев All rights reserved.