Apr 12, 2013, 4:15 PM

* * * 

  Poetry
606 0 0
Пролет ли – не, есен в душата,
Тя самата бавно изгнива,
Защото съдбата забива камата
И целият свят ми се срива
Тежест в гърдите, болка и толкова.
Сърцето се пръсна на милиони парчета,
През врата ми се стяга желязна окова,
А мечтите остават на малки листчета
Да крещя, да плача ли – има ли смисъл,
Щом сам останах сред хора.
Дните вече щастливи не бих ги описал
Загубих своята стабилна опора, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ева All rights reserved.

Random works
: ??:??