Една сълза въздъхва уморено.
Отиде си най-топлещото Слънце.
Сърцето ми все още е зелено,
но светлото във него - само зрънце.
Все още се усмихват слънчогледи
и има още вятър по небето,
но няма кой да спре, да ги погледа
и зее яма точно там, където
преди цъфтяха много диви рози
и беше пълно нощем със светулки.
Светът не бе тогава като този...
Навярно помниш, имахме си люлки ...