Тази вечер съм цялата тайна.

Не искаш да знаеш

защо съм си в тежест.

Сричаш живота си бавно и тягостно

и на кръст разпъваш живота си.

От минало сенки валят листопадно.

В косите ти сплитат се недоносени спомени...

Дай салатата!

Сипи от ракията!

Другото нека го разнасят по покривите

онези клюкарки звездите.

Нека четат по небесната карта

кой с кого и защо се обичат.

Бавно събличай всичко от мене,

докато остане душата ми недокръстена

без ни една надежда.

Те са за онези глупци,

дето бясно псуват комшиите

и плачат на цвилещи песни.

Дай ми ръб и тайна.

Дай ми стръмно...

Там ще поседна.

Ще сипя от онази ракия,

дето гори от кървящите спомени.

Не идвай след мене!

Свършва ракията...

Другото спомен е ненаписан.

Напиши го...