* * *

May 8, 2011, 4:43 PM

Poetry » Love

546 0 0

А беше страшна любов,
чак до костите стигна,
изпепеляваща докрай,
пронизваща сърцето.
А от теб сега дори следа
не остана, замина си,
остави мен и мойта душа
да се скита в пустота.
Ще те пазя в сърцето си
нощ и ден, макар и
мъката ми да не отихва.
Защото ти ми показа ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works