Потапям се във теб
като мъглата,
обвила с нежността си
морски бряг,
разрошвам ти косите
като вятъра
обрулващо,
във фееричен бяг...
Прегръщам те
като онази ласка
на палавия,
галещ, слънчев лъч,
... далече сред вълните ти
проблясва,
затихващо,
предбурен морски път...
Поисках и те грабнах,
недокосващо,
а всъщност
те попих като роса...
Усетих те
безбожно и изтръпващо
как завладяваш
моя свят сега...
Какъв си!?
Като цвете в мен поникна
и окрили
безкрилите слова!?
В деня ми
безсловесно как проникна -
отнасяш ме,
дълбаеш ме - река...
... а в нощите ти
идвам със желание
далечна, няма, падаща звезда
и чакам
да докосна със ухание
единствения,
моя мъж-мечта...
© Нели Господинова All rights reserved.
феерично обяснение, че наистина
няма накъде!...
Поздравления!