За преди сън дочува как той още
трака с клавиатурен дъжд
(като в детството почти приспивен)
първо с редки пръски,
после стихът набира сила,
набира ред след ред
за влечения и влечатления,
за дъжда във клиповете на певците
и по главите на гребците,
в ноздрите на слепците
и яките на бегълците,
по кръстовищата на клоните,
разтапяйки бонбоните
на децата от площадката
в прахта.
© Рая Деянова All rights reserved.
Много се напраших нещо, ще взема да си поиздухам мислите...