Вдъхнових се отново да пиша.
Да пиша, но какво да пиша?
Не ми се пишат банални неща за любовта,
нито пък ми се пише за радостта.
Не искам темата ми да е философска,
не искам и да бъде с любовна нотка.
Искам да бъде нещо различно,
да не бъде пародично, леко лирично.
Може би да ви разкажа за ежедневието?
Как събуждам се, лутам се към банята, като лудите,
пия кафе, закусвам и си мия зъбите.
Може би беше в обратна последователност...
Не знам, искам да добавя малко изобретателност.
Сядам на компа и се ровя из фейсбук,
нали сега това е за младите култ.
А и не само за младите, също и за старите.
Фейсбук-новата социална мрежа, 
Всеки я знае, дори и най-голямата невежа.
И седя аз на компютъра цял ден,
пиша си с хора, ставам на страниците фен.
Качвам снимки, коментирам статуси,
решавам - ще си правя нови татуси.
Слушам музика, поствам клипчета.
Опитвам се най-новите новини да изчета.
И така ми замина моето ежедневие.
Във фейсбук забвение.