С покривка от крила златни
в ранна утрин се събужда,
с росни капчици ароматни –
фениксът деня подбужда.
В изворна вода се къпе морна
и песента всеки път се лее,
само от пепелта ù животворна
птицата може да оцелее.
Самотата е приятелят ù верен,
друг няма и не може да избира,
дори животът ù да стане черен –
изгаря и отново се регенерира.