Feb 18, 2015, 1:21 PM

Феникс 

  Poetry » Phylosophy
293 0 3

Крещя от болка

като ранена птица

затворена във клетка.

Очакват че очите ми

за милост ще помолят,

да махнат тежката

                   решетка.

Но няма, няма да го сторя.

Като феникс,

в пламъка ще изгоря

и от пепелта

със крясък ще изскоча

и без сълза

в изкрящата зеница,

ще бъда пак отново аз –

криле на волна птица.

 

© Лиляна Стаматова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "и от пепелта
    с крясък ще изскоча"
    Това е силната жена, винаги оцелява и разперва крила, закрила на другите дава!
  • Като цяло е много наситено, силен заряд!
  • Помисли да замениш израза "пак отново" с друг
Random works
: ??:??